неделя, 8 ноември 2015 г.

Белите скали и нос Свети Атанас, град Бяла

 
Много пъти съм минавала покрай гр. Бяла (Варненска област), знаейки, че там има какво да се види, но все си казвах, че следващия път, като има повече време ще спра да разгледам. И едва преди няколко дни "следващият път" най-накрая дойде. 
    Като за началото на ноември времето беше направо перфектно (даже имаше и плажуващи). Без да губим много време, попитах един човек как да стигнем до двете места, които си бях наумила и тръгнахме.
   Първото място, което много исках да видя бяха Белите скали. В интернет бях мернала няколко статии за тях и ето на какво се натъкнах на кратко:
Преди 65 млн години (Креда-Терциер) метеорит се блъска в Земята (в Мексиканския залив) и причинява измирането на динозаврите. По това време територията на днешния град Бяла,
 намираща се на 10 000км от мястото на сблълъка, била на дъното на голямо море (наричано Тетис, съединяващо Тихия и Атлантическия океан), на дълбочина около 300м. Днес, вече над морското равнище Белите скали са едно от четерите места по  света (и единственото достъпно), които свидетелстват за този катаклизъм. Те представляват двукилометров непрекъснат скален геоложки профил, в който ясно се четат двата последователни периода Креда-Терциер. Скалите имат голямо съдържание на глина, а също така, ако човек е по-наблюдателен, в тях ще забележи отпечатъци от морски обитатели и водорасли.
  И така, след като бях прочела тези доста обещаващи факти, нямах търпение да отида до скалите и да си намеря някой фосил. Слязохме на централния плаж и поглеждайки на ляво,
в далечината се виждаше началото на скалите. Както вече казах, времето беше невероятно, водата беше като тепсия и нямаше почти никой на плажа. След 200- 300 метра вече вървяхме по тясна ивица от камъни,от ляво ни бяха скалите, а от дясно - водата. Няма да описвам в подробности всичко, за да остане елементът на изненадата, когато човек отиде за първи път. Някои хора биха си казали, че това са просто обикновени скали. Дори и да беше така, те пак са си доста красиви, оцветени в светло сиво, на места почти бели, леко извиващи се, образувайки малки заливчета.
Докато вървяхме, на няколко места
стъпвахме върху огромна хоризонтална монолитна скала, която продължаваше във водата. Аз усърдно си търсих фосили, но уви. Намерих си само няколко отпечатъка от растения и това беше всичко. Поразходихме се почти до края, но не стигнахме чак до устието на Бялата река. Дори не  я бях чувала, но прочетох, че там, където се се влива в морето са и последните скали.


     


На връщане направих малко снимки и се отправихме към другото интересно място в град Бяла - нос Свети Атанас.
 През май миналата година (2014), след археологически разкопки и реставрация, за посетители бе отворена късноантичната крепост, разположена на носа. Въпреки, че за нея се споменава за пръв път още през 1892г от братя Шкорпил, сериозни проучвания започват едва през 2009г, тъйкато преди това на мястото е имало военно поделение, затрудняващо достъпа. Установено е, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е била част от военно-отбранителната система, построена при Анастасий и Юстиниан I. Предполага се, че е опожарена и окончателно изоставена при аваро-славянските нашествия през 614г. Сега посетителите могат да видят три древни винарни, части от
обществени сгради, баня, централната градска улица и други постройки. Общата площ на града е близо 40 декара и в нейните предели са живели около 1000 души. Смята се, че основният им поминък е бил отглеждането на лозя и винопроизводство, както и корабоплаване и търговия.  
  Особено впечетление прави раннохристиянската базилика, намираща се в най-източната част на носа, точно до ръба на скалата. Доста ценни и добре запазени са олтарната маса, колоните с капители и олтарните прегради. Базиликата е трикорабна, едноабсидна, като на места стените и са запазени до височина от 1,5 м.
  Мястото само по себе си е много красиво. Гледката, която се разкри пред нас щом отидохме до ръба на скалата беше уникална. И така, това беше добър завършек на разходката ни.
  В околностите на Бяла има и други интересни места за посещение - антична пещ (на територията на водната пързалка в града), бункер от Втората световна война (Координати:   42°51'15"N   27°54'8"E ) и други.
КАК ДА СТИГНЕТЕ: Град Бяла се намира в периферията на Варненска област на пътя Бургас - Варна. Белите скали са разположени на брега на морето, на 300м вляво от централния плаж. До  Нос Свети Атанас се стига по асфалтовия главен път, минаващ през центъра на града, а има и указателни табели.


   
      

Няма коментари:

Публикуване на коментар