Голямо чудене беше докато решим къде да се разходим тази събота. В крайна сметка избрахме село Петров дол и два от скалните манастири в района. Първият, към който се запътихме, беше Седемте одаи. Оставихме колата в края на селото, информирахме се набързо от един човек, който си миеше трактора с фас в устата и тръгнахме.
Манастирът се намира в местността Голямата канара на около 2,5 км от северно от
селото. Вървяхме по черен път и в един момен просто го изоставихме и закрачихме право на север, в посока магистралата. Не след дъло по тревистата равнина започнаха да се появяват сипеи от камъни и това ни обнадежди, че сме на прав път. Повървяхме още малко и скоро пред нас се разкри карстовият каньон, оформен от вече пресъхналата Петрова река (въпреки че като слязохме долу в коритото и се разходихме по него, се натъкнахме на малка рекичка).
От високо гледката беше страхотна, нищо че беше късна есен и вече почти нямаше листа по храстите и дърветата. Меандрите, които някогашната река е оформила много ми приличаха на тези на река Арда. По настоящем местност Голямата канара е обявена за защитена заради обитаващите я редки видове птици. Сред тях е е и една двойка египедски лешояди, гнездяща в една от килиите на скалния манастир. Оглеждах се за тях, но нямах късмет да ги видя. Скалата, в която е манастира, обаче се виждаше доста ясно насред каньона, със седемте си дупки и ние решихме да се отправим към нея.
След като поогледахме пейзажа и разбрахме, че до дъното на пресъхналата река се слиза както всеки намери за добре, потърсихме нашето "добре" сред поредица от храсти, катерене, спускане и многократно заплитане в трънаците. Накрая стигнахме до каньона, от където гледката беше доста различна и все така интерсна. Навсякъде между храстите имаше пътечки, отъпкани най-вероятно от ловци, защото имаше и много патрони по земята. Почти веднага стигнахме до скалата на Седемте одаи. За съжаление не можахме да се изкатерим до самите килии, защото са на високо и без екипировка не е невъзможно, но е рисковано.
Погледахме ги отдолу и отстрани и останахме с информацията от интернет.
Манастирът се състои от шест килии и една ниша, като едната от килиите се намира на по-високо ниво от останалите и е свързана с две от тях с наклонен тунел. Размерите на помещенията са от 2.60/2м до 3.60/2.30м.
По стените им има издълбани олтари, малки ниши, каменни пейки, както и остатъци от рисунки и знаци. По самите скали от външната част на манастира има дупки, служили за закрепването на различни съоражения. А в подножието на манастира има издялани надписи, като най-ранният е от
1781г. Те са на предполагаеми грамотни овчари от Котел и село Медвен.
И така, поразходихме се около манастира и решихме да направим едно кръгче в каньона. Той не е голям, но за сметка на това е доста живописен. Минахме покрай още няколко скали, пресякохме една рекичка, издълбала си мини каньон в каньона и излязохме пак на същото място, от където тръгнахме. После обратно през тръните и сипеите и се изкачихме отново на скалите над каньона. Понеже беше още рано решихме да отидем и до друг манастир близо до Петров дол - скалната килия Свети Георги.
Качихме се в колата, отидохме до центъра на
селото и на кръстовището хванахме едно баирче, което ни отведе до последната къща и там спряхме. Имаше малка табела на едно дърво, която показваше пътеката към килията. Повървяхме по нея и в един момент я оставихме да си обикаля и решихме да минем напряко през едно възвишение, в подножието, на което, от другата му страна трябваше да е "Свети Георги". Докато се изкачвахме, назад гледката беше доста приятна. Покривите на къщите ставаха все по-малки докато не изчезнаха зад възвишението, по чиято южна страна вече се спускахме.
Навлязохме в ниска горичка, като вървяхме по пътека от бяла мека скала, която се разпростираше и между храстите и дърветата на места. Пътеката се спускаше надолу към обширна поляна, в края на която беше и килията. И точно преди да стигнем, малко стадо крави и куче се появиха от другата страна на пътеката. Краварката ги прибираше вече от паша, само дето кучето и не ни хареса, както и ние него. И понеже беше застанало по средата на пътеката и ни лаеше от далече, ние много изобретателно си намерихме веднага алтернативна пътека и успяхме да
заобиколим кравите, кучето и ругаещата ги краварка. Излязохме от горичката и се озовахме на поляната. Точно пред нас беше скалната килия, до която се стига по платформа с дървени стълби. Качихме се, надникнахме вътре, където имаше икони и свещи, позачетохме се в надписа, който на скоро е бил реставриран и гледахме как започва да изгрява луната. Беше време да си ходим. Набързо минахме покрай скалите северно от килията, защото изглеждаха интересни и наистина - като ги доближихме, видяхме, че част от тях са в множество малки вдлъбнатинки. Такива съм виждала на доста
места, но тези бяха много и силно изразени.
И така, по тъмно стигнахме до селото, качихме се в колата и пътешествието ни за деня приключи.
КАК ДА СТИГНЕТЕ: Село Петров дол се намира на няколко километра от Провадия. За него има и отбивка по магистралата Варна-София. За местност Голямата канара, ако сте с кола е добре да я оставите в края на селото (идвайки от магистралата завивате вдясно в центъра на селото и карате докато асфалтът свърши). Оттам има пътека (трървате по нея, движейки се надясно), която върви по периферията на последните къщи, минава вляво от селскостопанските постройки и продължава след селото. Тъй като няма регламентиран път до каньона, е добре малко след като селото изчезне зад вас да изоставите пътеката и да закрачите през полянките в ляво от вас (в северна посока). След около 10 минути ще стигнете до Голямата канара.
За скалната килия Свети Георги отново от центъра на селото, на кръстовището (идвайки от магистралата) завивате на ляво по стръмна улица, която ще ви отведе до края на селото. От дясната страна след последната разрушена къща има малка селскостопанска постройка, след нея на дървото ще видите табела за скалната килия. Следвайте пътеката или за по-пряко може да преминете през възвишението в ляво от вас и пак да излезете на пътеката. Приятна разходка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар