Долината на Залмоксис

Свикнали сме да свързваме Дунавската равнина с безкрайни обработваеми площи, които изчезват в хоризонта. На места, обаче тези плодородни земи са в съчетание с доста по-разчупен релеф, който не се вписва в обичайните ни представи за Житницата на България. Освен че са красиви и интригуващи, тайните красоти на Дунавската равнина пазят в себе си много история, до която все още можем да се доближим.
 Едно такова място е каньонът на отдавна пресъхналата река Табан. Тя извира от Самоиловските височини и след Каолиново напълно губи водите си. Тя не е единствената такава река в Добруджа. Идентичен е и случаят на Суха река, която изчезва в земята  малко след извора си в село Изгрев. Двете реки са текли до преди около 100 години като са издълбали в сарматските варовици изключително живописни каньони, осеяни със скални венци, пещери, възвишения и причудливи скални форми. Сега  по речните им корита изобилстват ниви от слънчогледи и други култури.
 И така, за Суха река ще разкажа друг път, тъй като нейната история е достатъчно интересна, за да бъде самостоятелна. Също толква интригуваща е и историята на река Табан (Малък Канагьол), за която е днешният разказ.

По-конкретно ни привлече голям тракийски скален комплекс, разположен в каньона около селата Стрелково, Поп Русаново, Васил Левски и Кутловица (област Силистра). Преди повече от 20 години археолози откриват тук култови ями и площадки, олтари, изсичания, подземни галерии и пещери, които свързват с тракийското племе гети. Най-значимата група от комплекса се намира до село Стрелково и е известна като Свещенната долина на Залмоксис.

Наречена е така по името на гетския бог-жрец Залмоксис (Салмоксис), за когото има много сведения от древността. Историята разказва, че той е бил роб на Питагор на остров Самос (преди около 2500 години). По-късно забогатял и откупил свободата си и известно време пътувал из Египет като събирал знания и изучавал техните тайнства и ритуали за безсмъртие. След странстването си се прибрал в родната си земя, където показал изтънченост и изключителни познания и създал своя зала, в която посрещал видните гети.

Там той ги учел, че нито той, нито те и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат на по-добро място, където ще тънат в охолство. В същото време наредил да му направят подземно жилище, в което го спуснали с въже и прекарал там в осамотение три години. На четвъртата година той излязъл от изолацията си и  така успял да накара  гетите да повярват, че е безсмъртен. Така се превърнал в техен бог, жрец, цар, лечител и мъдрец. За ритуалите на гетите и ученията свързани със Залмоксис също има запазени сведения. Те са правили както животински, така и човешки жертвоприношения, тъй като са вярвали в безсмъртието и не са се страхували от смъртта. Част от жестоките ритуали са се извършвали на запазените и до днес скални олтари и площадки.
 И така, няма да изпадам в повече подробности от историята а ще разкажа, за това, което ние видяхме от разходката си до там.
 Мястото е лесно достъпно дори и с автобус. Намира се само на няколко километра след село Стрелково.

След като преминахме през селото, пейзажът се промени и от равнините не остана и следа. Озовахме се в лабиринт от скални венци, разлистени гори и долини. Скоро достигнахме и до Баджалията (така наричат най-голямата и значима скална кухина в комплекса). Там паркирахме колата на голяма равна поляна и веднага се изкачихме над "пещерата", където от скалите се разкриваше гледка към цялата речна долина и околните скални венци. Тук отгоре се намираше и каменният процеп, през който се предполага, че са спуснали Залмоксис за три години. След обстоен оглед на скалите отогре, се спуснахме отново по  пътечката, този път към Баджалията. Не мога да я определя точно като пещера, понеже не е особено дълбока, но пък входът и е доста внушителен. До нея се достига презскален тунел с няколко прозореца. Толкова за нея, за да остане и елементът на изненадата, за тези, които не са ходили все още.

На поляната пред Баджалията има голям отронен скален къс. След допълнителна човешка обработка в част от него е оформен трон, който отново се свързва с бога-жрец на гетите. След като постояхме на трона, като едни истински туристи, се запътихме към весела групичка хора, на които им предстоеше да си хапнат пържоли на жар. Решихме да ги разпитаме на къде да поемем и те ни упътиха към отсрещния скален венец. Съвсем наблизо, точно срещу "пещерата", зад голямата поляна, се заизкачвахме до друго интересно култово място. Тук най-впечетляващото беше изравнена скална площадка с голям добре оформен жлеб. На това място са извършвали жертвоприношенията, за които стана въпрос по-горе. Гетите са имали особен ритуал, свързан с култа към Залмоксис. На всеки пет години избирали по един пратеник с искания и въпроси към техния бог. За целта хвърляли избранника от скала върху три наострени копия.

Ако той умирал веднага, това било добър знак и означавало, че Залмоксис бил благосклонен към гетите. Ако обаче избранникът не успеел да се наниже на копията и оживеел, вината падала изцяло върху него и се избирал нов пратеник. Мястото, на което бяхме, изглеждаше доста подходящо за този ритуал. Около скалната площадка имаше и други култови съоражения, чието предназначение не ни беше особено ясно. И така, след известно време, прекарано и на това място, се върнахме до изходната точка - поляната и хванахме една чакълена пътечка. Ако бяхме по-упорити сигурно щеше да ни отведе до друго мистично място (а такива в района има много), но и денят вече си отиваше и решихме да се върнем и да оставим пътечката за следващия път. С това нашата разходка  в Долината на Залмоксис приключи и даде началото на разходка до Варна на няколко кърлежа.

КАК ДА СТИГНЕТЕ:  Отбивката за село Стрелково се намира на около 30 километра разстояние от Силистра по пътя Варна - Добрич - Силистра. Отбивате се към селото, минавате през него без да се отклонявате и няколко километра след табелата за край на Стрелково, пътят сам ще ви отведе до Баджалията. От там разстоянията пеша са буквално минимални.

 Светилището е оборудвано с метални стълби, парапети и указателни табели. Единственото по-трудно място е скалният тунел, през който се преминава,  за да се достигне до Баджалията, ако изобщо би могло да се нарече трудно.   Има пейки и беседка за отдих. Мястото е подходящо и за пикник.

Приятна разходка!