Мадарско плато

Този път ще разкажа за едно място, което всички сa чували, а повечето хора са били там- Мадарските саклни венци. Още като ученици са ни водили да видим Мадарския конник и си спомням, че бях много разочарована (както сигурно и много други деца), защото си го представях по-голям и внушителен. От тогава съм ходила няколко пъти до платото като всеки път съм вървяла по различен маршрут. Затова реших да свържа вскички места, които съм посетила в една дълга 15 километрова разходка.

Бше последният ден от годината - топъл и слънчев. Компанията ни се състоеше от четири човека и едно куче.Тръгнахме от будката за билети. Предния ден, в късния следобед се разходихме до там, но беше късно, заваля сняг и не беше подходящият момент. Жената от будката ни каза, че маршрутът, който сме избрали е рядко използван и няма маркировка навсякъде и ни подари брошурка с пътеките по платото, за да се ориентираме, ако се загубим. И така, поехме нагоре, минахме покрай конника и продължихме към стълбите, които извеждат на платаото. До пещерите ходихме предния ден и решихме да ги пропуснем. И все пак ще добавя малко информация за тях, за Мадарския конник и изобщо за самото място.
Мадарските скални венци са част от Мадарското плато. Максималната им височина е 110м. Образували са се в плитчините на море преди 95-100 млн години.

Сегашният им вид се е оформил през Неогена, когато са се обособили Франгенско, Шуменско, Провадийско и Мадарскоплато.Раjонът е населяван от дълбока древност. Наличието на пещери в подножието на скалите, вода, както и красотата и магичостта на мястото са привлекли тук праисторическия човек. Намерени са останки от селище от каменно-медната епоха ( 3500г. пр. н.е.) както и много керамични, костни и каменни артефакти от "Малката пещера". От тракийския период (4-1в. пр. н.е.) са останали надгробни могили по платото и предмети от бита. Траките също са намерили предназначение на пещерите като в "Голямата пещера", при постоянно течаща тогава вода, е било тяхното светилище на трите нимфи (нимфеум), покровителки на изворите и дарителки на здраве. През късната античност(1-5в) в подножието на скалите е съществувало селище със стопански постройки, голяма стопанска вила, раннохристиянска църква, обществена баня.

Към 8в се отнася и барелефът Мадарски конник, който е издълбан в скалите на височина 23м в почти реален размер. Представлява триумфална сцена, в която конник промушва с копието си лъв. Зад коня тича куче а композицията е допълнена от няколко надписа на гръцки. Първият надпис е от времето на хан Тервел, вторият от хан Кормисош, а третият от хан Омуртаг. Все пак никой не е успял да докаже досега кой е владетелят, изобразен на релефа.

В Дядодимовата пещера

Има  много хипотези, част от които го отнасят и още по-назад във времето към тракийския период. Релефът е един от седемте обекта в България, които са под защитата на ЮНЕСКО. След като е била най-важния езически култов комплекс на младата Българска държава, Мадара се превръща в голям духовен център за покръстените българи. Разкрити са останките на трикорабна базилика, построена върху езическа сграда, както и основите на олям манастир.

Горното ниво на Дядодимовата пещераи база за сравнение на големината и

По-късно през вековете тук са намирали уединение монасите исихасти, които са живели в скални килии по платото. Такива издълбани ниши по територията му има около 150 на брой. Още много подробности могат да се добавят към историята на платото, но за това си има специална литература. Нашата идея беше да се разходим и да използваме цялата светла част на деня. Изкачихме се по каменните стълби над конника и отидохме най-напред до Мадарската крепост с доста добра видимост към низината. Оттам се върнахме до стълбите и продължихме в другата посока (към Каспичан), движейки се по червено-бялата маркировка. Не след дълго имаше разклонение за "Сухия водопад" и пещера "Тъмната дупка".  Пътечката слезе надолу като най-напред пресече малка полянка с пещеричка, мина покрай "Дядодимовата пещера", стигна до "Сухия водопад" и продължаи по изсъхнало речно корито до "Тъмната дупка".

Тъмната дупка

в Тъмната дупка

тъмната дупка

Сухия водопад

След това пътеката води до хижа Мадарски скали, от където също може да тръгнете на обиколка ако не ви се изкачват стълбите. Разгледахме наоколо и тръгнахме обратно нагоре. Влизайки повторно в "Дядодимовата пещера" видяхме, че в дъното и има малко тунелче, което овежда нагоре към светло място.Почти лазейки се озовахме в пещеричката на полянката, за която споменах по-горе.

И след пещернотот ни открити планът беше да стигнем до местността "Кирика", кято се намира на платото, точно над село Калугерица. Имаше една табела, указваща посоката, няколко дървета с маркировка и след време и тя изчезна. Вървяхме възможно най-близо до ръба на скалите, за да ни съпровождат в правилната посока. По някое време стигнахме до скален римски път, който изглеждаше много добре, но водеше доста надолу и изглеждаше, че ще ни изведе от платото, затова се върнахме. Продължихме из гората и за момент намерихме маркировка, която ни прекара през храстите и няколко скали и после пак изчезна задълго време. Вървяхме така близо до ръба няколко километра и изведнъж -изненадаааа - маркировка на  почти всяко дърво, която ни отведе на правилното място. Тук в местността "Кирика" се намира голяма скална гробница, за която се предполага, че е на цар Борис. В раьона има още няколко скални гробници, множество изсичания и килии както и няколко скални образувания, наречени "Подводницата", "Катера" и май още нещо в този дух.

Ако ходите дотам е добре да прочетете предварително няколко реда относно историята на това място като част от общата история на Мадарскотот плато. Тук културното наследство е не по-малко важно, но някаси остава в сянка. Голямата гробница е най-внушителна от всичко. Лесно достъпна е и освен, че е разграбена в древността и много хора са написали, че са били там по стените и, все пак е добре запазена. На дървото до нея има табела за римски път.

Голямата гробница през пролетта

И преди съм се пробвала да проследя пътеката, която върви под скалата, под скални килии и ниши, но  в един момент се губи сред лиани и гъста разстителност дори и през зимата. Предполагам, че римският път е същият, който и ние открихме, но това ще е обект на следващо идване дотук. След като разгледахме наоколо се спуснахме по пътеката надолу към стар Пионерски лагер. Той е построен точно под скалите на много красиво място.

Около Голямата гробница през пролетта

Всяка година тук се провежда местен фолклорен фестивал, затова мястото се поддържа сравнително запазено. Тревата е окосена и бунгалата, макар изтърбушени, са все още здрави. Малко хора знаят, че лагерът е построен върху голямо средновековно монашеско гробище, но по онова време едва ли подобни факти са били пречка за строеж. Та от лагера имаше два варианта за прибиране - по обратния път или по шосето. Ние избрахме шосето, защото вече се смрачаваше и оставаха няколко часа преди да отпразнуваме Нова година.

КАК ДА СТИГНЕТЕ: За Мадарския конник няма смисъл да обяснявам, затова ако решите да посетите "Сухия водопад", пещерите покрай него, крепостта и конника може да тръгнете по Мадарска еко пътека с червено-бяла маркровка, която започва от шосето, малко след музея. Ако решите да направите нашата разходка, след изчезването на маркировката се придържайте възможно най близо до края на скалите (да са ви отляво). Ако искате да посетите Местност "Кирика", , след Каспичан карайте в посока Мадара и се оглеждате за табела за хотел "Кирика" и после за табелата за Лагера. Там може да оставите автомобила и да разгледате всичко за около час. Приятна разходка!

Петрич кале, село Разделна

Само на 28 км югозападно от Варна и на няколко км от Белослав се намира село Разделна. То е едно доста младо населено място (основано е 1926 г), но живот по тези земи е имало от векове. В непосредствена близост до селото се намират останките на средновековна крепост Петрич кале. Именно тя е причината да дойдем до тук.

"Петрича", както още я наричат е датирана към 5-6 в като проучванията сочат, че тя е била напълно разрушена и издигната отново през 12в. Основната функция на крепостта била да охранява проходите към Стара Планина, но също така е била и с добра видимост на север. Била е важна част от българската средновековна отбранителна система. Към настоящия момент може да се видят части от крепостните стени (били са две)  като има малък участък с височина от няколко метра. Запазено е и тайно

стълбище, изсечено в наклонен процеп в скалата,което отвежда до подножието на северната странана хълма. С помощта на този тунел е било лесно да се набавят провизии в случай на обсада. При провеждането на археологическите проучвания е монтирана метална конструкция с дървени стълби, точно над тези, изсечени в скалата. Така посетителите имат възможност да влязат в тунела и да стигнат до края му, който по настоящем завършва с малка несабилна панорамна площадка.

Окончателното разрушение на крепостта е на

7. 11. 1444г от османските войски, които надделяват над войските, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III  Ягело. Малко преди това да се случи, той води тук ожесточена битка и успява да я спечели. В общи линии това е, което се знае за Петрич кале.Причината за слабото проучване на крепостта е, че екипите, работили по нея са   се пренасочили към друг обект. Първите разкопки са се провели през 60-те  и 70-те години на 20 век. Имало е мащабен проект между Варненсия исторически музей и Военно-историческия музей в София. По тази причина е изградена и архитектурната база в непосредствена близост до крепостта, където е трябвало да се помещава и музеят към този обект. Но през 70-те години при строежа на заводите в Девня са открити древни селища и некропол и научният екип се насочва към тях. Така Петрич кале остава да чака до 2014 година,

когато разкопките са подновени.  От тогава до днес са разкрити основите на църква от 14 в , няколко погребения както и мн върхове на стрели, монети, пръстени, колани и други метални предмети от периода. Предвижда се крепостта да стане голяма туристическа атракция, което силно се надявам да не се случи. Само на няколко км от нея се намира и едноименната хижа Петрича, която от около година не функционира. От там тръгва и единият маршрут за Петрич кале, който в момента е недостъпен заради заключените порти. Разбира се винаги има заобиколни пътечки около хижата пък и това далеч не е единственият път до крепостта. Веднъж, търсейки една такава алтернативна пътечка, открихме много красиви овални скали и пещерички в близост до хижата. Като цяло районът е доста живописен и разнообразен.  Калето не е единственото място, което може да  се посети. 

КАК ДА СТИГНЕТЕ: Идвайки от Белослав:

Вариант 1 - Минавате през село Разделна и в края му от лявата страна има отбивка,

която води към хижата. Тръгвате по нея и още в самото начало отляво има голям електрически стълб, зад който се вижда началото на горската пътечка, отвеждаща към крепостта.

     Вариант 2 -  В центъра на селото отбивате вляво, минавате покрай църквата и се движите по уличката, сочеща в посока голямата скала. В края и, леко встрани има малко площадче с чешма. На самата чешма има жълто-бяла маркировка, която трябва да следвате. Ако се чудите коя е правилната пътека, намира се вдясно и леко нагоре ако застанете с лице към чешмата.

                                                                                    Вариант 3 - Стигате до хижата, паркирате

около нея и тръгвате надясно. Минавате покрай няколко малки вилички и бунгала, после пътеката минава през горичка и ви отвежда на платото. Там са и овалните скали, за които стана въпрос. Щом се изкачите тръгвате наляво и след няколко километра ще стигнете крепостта.

Приятна разходка! 

Големият и Малкият скок до село Веселиново

Пролет - идеално време за разходка до някой водопад,

в нашия случай - до два. Избрахме си

водопадите до  село Веселиново в полите на Източна Стара планина.

Селото се намира почти в средата на Рижкия проход, така че е доста лесно за откриване, а и може би повечето хора са чували за него, тъй като е родното място на Жельо Желев.
Паркирахме колата до една чешма след последните къщи и решихме да продължим пеша по чакълестия път (може и с кола). Повървяхме 4 километра, първо покрай нивите, после навлязохме в горичка и скоро след това видяхме табелата за Големия скок. Малка стръмна пътечка води до основата на водопада. Още докато слизахме надолу започна да се разкрива страхотна гледка. Бях чела, че Големият скок е с височина от 50 метра, но не очаквах наистина да е толкова голям и внушителен. Определено си струва да бъде посетен. Разходихме се около вира и под скалата, от която пада водата, починахме, полюбувахме се на шума и гледката и се заизкачвахме обратно по пътечката, за да се върнем към основната екопътека.

От тук тя продължава още 4 километра като

включва още един водопад - Малкия скок, една пещера и едно тракийско светилище, известно като Софрата. Преди обаче да продължим към тях, решихме да се мушнем между едни храсти малко над отклонението за Големия скок, което се оказа добро решение, защото се озовахме точно над самия водопад. Тук ми хареса даже повече. Не беше толкова усойно, колкото в основата на водопада, а беше прохладно, зелено и свежо. Гледката е доста различна, както и усещането, че си на високо, а малко преди това си бил на същото място, но с десетки метри по-надолу. Реката тук е оформила интересни малки водоскоци, каскадки и завои и изглежда доста спокойна. По нищо не личи, че малко по-нататък ще преодолява петдесет метров скок.
 Решихме да се разходим срещу течението по реката докъдето е възможно и после да се включим отново към екопътеката от някъде.

Това също се оказа добър избор. Покатерихме се малко, разнообразихме маршрута с

алтернативна "пътека" и в един момент стигнахме до някакво бетонно съоражение като малко тунелче, през което водата преминаваше. От тук се заизкачвахме покрай храстите и за около 10 секунди се озовахме на основния  път.  Продължихме напред и скоро стигнахме до друго отклонение за Малкия скок. Тук не слизахме надолу както при по-големия водопад, а се качвахме нагоре по горска пътечка. Последва почивка край водопада и продължихме към следващата забележителност - Софрата. Вървяхме почти 4 км  и накрая решихме, че сме я подминали или, че не сме избрали правилната посока. Стигнахме до една хубава малка полянка, на която взехме решение да се върнем.

Голяма грешка - по-късно разбрахме, че ако бяхме продължили още съвсем малко, щяхме да стигнем до светилището. Нищо, следващия път като отидем ще има нещо ново за гледане. И така, остана ни само пещерата, която се намира в района на двата водопада. Отново има табела и пътечка, която покрай реката отвежда до малка пещера с дървена стълба пред нея. Не влязохме много навътре, защото нямахме подходящо осветление а и не знаехме нито колко е дълбока, нито каква е денивелацията. Оставихме и нея за следващия път. От десетте метра, които изминахме в пещерата, разбрахме, че е обитавана от доста прилепи (по гуаното, с което беше покрит целия под).

  И така, тръгнахме си с много положителни емоции от това прекрасно място. Когато вече стигнахме до колата, беше станало тъмно. Преди да се качим и да потеглим, един човек, който си пълнеше вода от чешмата, ни заговори. Естествено ние му зададохме много въпроси и всъщност той ни осведоми за местонахождението на Софрата, както и, че пътеката продължава след светилището, обикаля още доста из района и накрая стига до горната част на Веселиново. Доколкото си спомням, май каза, че била около 30 км. Разказа ни още доста неща, но те съвсем не бяха по темата.                        

КАК ДА СТИГНЕМ: Ако идвате от Карнобат, точно в  началото на селото от дясната страна на пътя има чакълеста отбивка и съответно ако идвате от Шумен, отбивката се пада в края на селото, отляво. По този път може да се движите и с кола, но ви препоръчвам да я оставите до близката чешма, където е удобно да се спре. Няма как да се объркате до водопадите, пътят е само един, а има и табели, както за Големия и Малкия скок, така и за пещерата (а най-вероятно и за светилището).
 Приятна разходка!

Пробитият камък до село Равна

Може би всеки, който е пътувал с влак от Варна към София и е гледал от време на време през прозореца, е забелязал близо до гара Провадия едно белеещо се възвишение, на чийто връх е кацнало уникално скално образувание с дупка в него. Още от малка, когато пътувах и наближавахме това място, нямах търпение да го огледам за няколко секунди преди влакът да го е отминал. Все ми се ходеше там, много исках да се изкача на върха му, защото ми се струваше доста интересно и притегателно място. И бях права.

В началото на тази година най-накрая желанието ми се изпълни и съвсем спокойно мога да кажа, че Пробитият камък си струваше чакането толкова години. И така, в един сравнително топъл мартенски ден, скромната ни групичка потегли в посока Провадия. Тъй като един от трима ни вече беше ходил там, не беше необходимо да гледаме на картата по кой път да минем. Спряхме колата в подножието на Пробития камък и тръгнахме по пътечката, отвеждаща догоре. За около 25 минути се изкачихме, накрая беше малко зор, но гледката от върха беше страхотна.

 Когато стигнахме горе, първоначалната ми представа за дупката в плоската скала се промени. Тя се оказа не кръгла и малка, както ми изглеждаше отдолу, а голяма, добре оформена скална стая.Самият и таван беше от две части, разделени с каменна преграда под прав ъгъл. За съжаление не можахме да се доберем до скалната стая, въпреки че имаше нещо като стъпала, отвеждащи догоре. Личаха и някакви символи, изсечени в дупката, но бяха много неясни. Другото култово съоражение, принадлежащо към Куклата (това е едно от имената на Пробития камък, с което местните хора го назовават), представляваше нещо като скален олтар с издълбани в него жлеб и няколко малки кръгли ямички.

Намира се върху тази част от скалата, която е по-ниска и е почти отделена от трапецовидната скала с дупката в нея. Историците свързват мястото с идването на хан Аспарух, дори наричат скалната стая Тронът на Тангра. Дали е така не е ясно, със сигурност обаче преди това мястото е използвано от траките като култов соларен център и древна обсерватория. При равноденствието, при изгрев, слънцето огрява дупката в скалния феномен, ориентиран север-юг.

 Докато се наслаждавахме на открилата се панорама отвисоко, се заговорихме с една жена, която беше единственият посетител там, освен нас. Тя не идваше за първи път и ни разказа, че мястото има силна енергия, която влияе положително срещу главоболие и отпадналост (както се говори за повечето тракийски култови комплекси). Явно и беше едно от любимите дестинации, дори беше донесла ябълка, която да остави като дар на каменния олтар. Та тази приятна жена ни просвети и по още няколко въпроса, свързани с района. Показа ни един почти незабележим насип, наподобяващ могила, в ниското в дясно от изоставената сграда. Това били руините на раннохристиянски манастирски комплекс. При разкопки открили изключително ценни артефакти, които се пазят в Провадийския музей. До насипа има и път, който е предвиден за туристи, но по някаква причина обектът не е реставриран, а вместо това е засипан с пръст и за момента напълно забравен.

Тъкмо се разприказвахме, когато задуха доста силен вятър и както жената се изрази "мястото вече ни гони", така че ние решихме да поемем надолу обратно към асвалтовия път.
 Ако решите да предприемете изкачване по сипея чак догоре, е хубаво да знаете, че е доста стръмно (някои хора го сравняват по трудност с изкачването на връх Вихрен) и понякога хлъзгаво. Не е особено трудно, но трябва да се внимава.

Цялата разходка отнема около 2 часа, така че може да си предвидите и още нещо в програмата. Ще ви е малко трудно, понеже около Провадия е осеяно с природни и исторически забележителности, но каквото и да изберете, няма да сгрешите.

КАК ДА СТГНЕТЕ: Ако сте с кола, минавате през град Провадия (идвайки от Магистралата), след това завивате надясно, после наляво и търсите табела за село Златина. Минавате през него, минавате и през следващото село Венчан и няколко километра след селото ще стигнете до скалния феномен. Там има и указателна табела. Ако сте с влак, трябва са слезете на гара Равна, която също е в непосредствена близост до мястото.
 Приятна разходка!