вторник, 3 ноември 2015 г.

Пещера Лепеница, Белоградчик

   Ще започна с това, че в България има две пещери с такова име.  По-известната от тях се намира до Велинград и в нея се провеждат организирани посещения с водач, тъй като е богата на образувания. Другата, по-малко известна Лепеница се намира до Белоградчик и точно за нея е този разказ. 
  Основната идея, с която отидихме до там, беше наскоро благоустроената пещера Венеца. на няколко километра от Белоградчик. Е да, обаче и тя (както всички други пещери) не работи в понеделник, а ние точно тогава се оказахме там и изобщо не се сетихме за тази "малка" подробност. Няма значение, имахме си план Б - да си направим разходка до Лепеница. Отидохме до Белоградчишката крепост, за да си купим карта с маршрутите(пет на брой), защото в интернет има доста противоречива или неясна информация от къде точно тръгва екопътеката. Жената от гишето ни разгъна една диплянка и ни показа оранжевият маршрут,част от който е и пещерата. Хвърлихме един бърз поглед, решихме, че карта не ни трябва и потеглихме. Спряхме на паркинга до Природонаучния музей и тръгнахме по пътеката, следвайки оранжевата маркировка.

 Жената от гишето ни каза, че маркировката е много добра, през около 30 метра има обозначения и ако повървим повечко време и няма маркировка, значи или някой си е харесал дървото с оранжева боя за камината или сме объркали пътеката.                                  И така, времето беше мъгливо, но доста прияно. Вървяхме през красива есенна гора, като от време на време пътеката ни се пресичаше с други пътеки, но както се оказа, беше трудно да се объра човек до момента, в който маркировката тръгва на ляво, а табела за пещерата сочи на дясно. Следвайте табелата, дори и да няма маркировка близо до нея( маршрутът е разклонен и пещерата е по едно от отклоненията му).  Малко по-нататък пейзажът се промени, започнаха да се появяват причудливи скали и малко по малко разбрахме, че сме навлязли в същинската част на Белоградчишките скали.


Минахме през няколко панорамни площадки  с уникална гледка. Навсякъде бяхме заобиколени от високи и ниски скали с различна форма и цвят, някои овални, други приличаха на побити колони, трети бяха като триглави, четвърти с дупки в тях и така нататък. На  една от панорамите беше токова красиво, че чак изглеждаше нереално. Все едно пред мен имаше фототапет.Добре че мъглата се беше вдигнала инаъче нищо нямаше да видим.                                                         Малко преди пещерата има един по-стръмен участък, не е опасен, но ако е хлъзгаво(както в нашия случай), е добре да се внимава.                                                                                                                                                    

   След стръмното спускане и малко вървене, стигнахме до пещерата. Оцветена в червено, както и всички скали наоколо, с два входа, разположени един над друг,предстаяляваше нещо доста различно от всички пещери, на които бяхме ходили до сега.  Определено всички бяхме много впечетлени от гледката. Почти веднага се отправихме към долния вход и докато си приготвим фенерите, стреснахме  една сова, която спеше вътре и прелетя на няколко сантиметра от главите ни. 
   От първия етаж, който не е особено голям, по срутили се камъни лесно се стига до второто, горно ниво на пещерата. Качихме се, поседнахме на няколко дънера и започнахме да разглеждаме панорамата от пещерата.
 Лепеница е част от природния феномен Белоградчишки скали, обитавана е от праисторически хора, за които се съди по културните пластове, в които са намерени глина, кости, житни култури и други.  Над пещерата има тракийско светилище с трон, както и издълбана в хоризонтална скала звездна карта. По пътя
 към пещерата а и в целия раьон, могат да се забележат соларни кръгове, издълбани в скалите. Ние забелязахме такива на няколко места, докато вървяхме към пещерата. А непосредствено до самия вход на Лепеница, на скоро от Белоградчишкото археологическо дружество  са изградили малка колибка, изцяло от естествни материали, по образец на древните праисторически  жилища. При добро желание може да се нощува в нея.

А ето и една снимка с човек на втория етаж на пещерата, за да се добие представа за големината и.
                                           

           И така, след като постояхме известно врвме в и около пещерата, трябваше да тръгваме, защото ни чакаше път.Връщайки се обратно пътеката и скалите изглеждаха доста различно.
 
КАК ДА СТИГНЕТЕ: Най-лесният начин е да тръгнете от Природонаучния музей, където може и да паркирате. Музеят се намира на около 1км от Белоградчик в посока село Извос. От лявата страна на пътя има каменна арковидна табела (с надпис


Беолградчик, за идвашите от село Извос) и отбивка, която е за музея. По тази отбивка се изкачвате до малък паркинг с чешма, от където тръгва и екопътеката. Ако не преминавате по целия оранжев маршрут     (който ще ви изведе до Белоградчишката крепост за около 6ч), а отивате само до пещерата, времето, което ще ви отнеме е около 1,30 ч в едната посока. 

   

1 коментар:

  1. Фейсбук страница за пещера Лепеница: https://www.facebook.com/LepenitsaCave/?fref=ts

    Пещера Лепеница в Уикимапия - за стигане до там с помощта на gps: http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.603501&lon=22.698580&z=17&m=b&show=/29704759/Lepenitsa-cave

    ОтговорИзтриване