неделя, 14 януари 2018 г.

Мадарско плато


Този път ще разкажа за едно място, което всички сa чували, а повечето хора са били там- Мадарските саклни венци. Още като ученици са ни водили да видим Мадарския конник и си спомням, че бях много разочарована (както сигурно и много други деца), защото си го представях по-голям и внушителен. От тогава съм ходила няколко пъти до платото като всеки път съм вървяла по различен маршрут. Затова реших да свържа вскички места, които съм посетила в една дълга 15 километрова разходка.
Бше последният ден от годината - топъл и слънчев. Компанията ни се състоеше от четири човека и едно куче.Тръгнахме от будката за билети. Предния ден, в късния следобед се разходихме до там, но беше късно, заваля сняг и не беше подходящият момент. Жената от будката ни каза, че маршрутът, който сме избрали е рядко използван и няма маркировка навсякъде и ни подари брошурка с пътеките по платото, за да се ориентираме, ако се загубим. И така, поехме нагоре, минахме покрай конника и продължихме към стълбите, които извеждат на платаото. До пещерите ходихме предния ден и решихме да ги пропуснем. И все пак ще добавя малко информация за тях, за Мадарския конник и изобщо за самото място.
Мадарските скални венци са част от Мадарското плато. Максималната им височина е 110м. Образували са се в плитчините на море преди 95-100 млн години.
Сегашният им вид се е оформил през Неогена, когато са се обособили Франгенско, Шуменско, Провадийско и Мадарскоплато.Раjонът е населяван от дълбока древност. Наличието на пещери в подножието на скалите, вода, както и красотата и магичостта на мястото са привлекли тук праисторическия човек. Намерени са останки от селище от каменно-медната епоха ( 3500г. пр. н.е.) както и много керамични, костни и каменни артефакти от "Малката пещера". От тракийския период (4-1в. пр. н.е.) са останали надгробни могили по платото и предмети от бита. Траките също са намерили предназначение на пещерите като в "Голямата пещера", при постоянно течаща тогава вода, е било тяхното светилище на трите нимфи (нимфеум), покровителки на изворите и дарителки на здраве. През късната античност(1-5в) в подножието на скалите е съществувало селище със стопански постройки, голяма стопанска вила, раннохристиянска църква, обществена баня.
Към 8в се отнася и барелефът Мадарски конник, който е издълбан в скалите на височина 23м в почти реален размер. Представлява триумфална сцена, в която конник промушва с копието си лъв. Зад коня тича куче а композицията е допълнена от няколко надписа на гръцки. Първият надпис е от времето на хан Тервел, вторият от хан Кормисош, а третият от хан Омуртаг. Все пак никой не е успял да докаже досега кой е владетелят, изобразен на релефа.
В Дядодимовата пещера
Има  много хипотези, част от които го отнасят и още по-назад във времето към тракийския период. Релефът е един от седемте обекта в България, които са под защитата на ЮНЕСКО. След като е била най-важния езически култов комплекс на младата Българска държава, Мадара се превръща в голям духовен център за покръстените българи. Разкрити са останките на трикорабна базилика, построена върху езическа сграда, както и основите на олям манастир.
Горното ниво на Дядодимовата пещераи база за сравнение на големината и
По-късно през вековете тук са намирали уединение монасите исихасти, които са живели в скални килии по платото. Такива издълбани ниши по територията му има около 150 на брой. Още много подробности могат да се добавят към историята на платото, но за това си има специална литература. Нашата идея беше да се разходим и да използваме цялата светла част на деня. Изкачихме се по каменните стълби над конника и отидохме най-напред до Мадарската крепост с доста добра видимост към низината. Оттам се върнахме до стълбите и продължихме в другата посока (към Каспичан), движейки се по червено-бялата маркировка. Не след дълго имаше разклонение за "Сухия водопад" и пещера "Тъмната дупка".  Пътечката слезе надолу като най-напред пресече малка полянка с пещеричка, мина покрай "Дядодимовата пещера", стигна до "Сухия водопад" и продължаи по изсъхнало речно корито до "Тъмната дупка".
Тъмната дупка
в Тъмната дупка
тъмната дупка

Сухия водопад
След това пътеката води до хижа Мадарски скали, от където също може да тръгнете на обиколка ако не ви се изкачват стълбите. Разгледахме наоколо и тръгнахме обратно нагоре. Влизайки повторно в "Дядодимовата пещера" видяхме, че в дъното и има малко тунелче, което овежда нагоре към светло място.Почти лазейки се озовахме в пещеричката на полянката, за която споменах по-горе.
И след пещернотот ни открити планът беше да стигнем до местността "Кирика", кято се намира на платото, точно над село Калугерица. Имаше една табела, указваща посоката, няколко дървета с маркировка и след време и тя изчезна. Вървяхме възможно най-близо до ръба на скалите, за да ни съпровождат в правилната посока. По някое време стигнахме до скален римски път, който изглеждаше много добре, но водеше доста надолу и изглеждаше, че ще ни изведе от платото, затова се върнахме. Продължихме из гората и за момент намерихме маркировка, която ни прекара през храстите и няколко скали и после пак изчезна задълго време. Вървяхме така близо до ръба няколко километра и изведнъж -изненадаааа - маркировка на  почти всяко дърво, която ни отведе на правилното място. Тук в местността "Кирика" се намира голяма скална гробница, за която се предполага, че е на цар Борис. В раьона има още няколко скални гробници, множество изсичания и килии както и няколко скални образувания, наречени "Подводницата", "Катера" и май още нещо в този дух.
Ако ходите дотам е добре да прочетете предварително няколко реда относно историята на това място като част от общата история на Мадарскотот плато. Тук културното наследство е не по-малко важно, но някаси остава в сянка. Голямата гробница е най-внушителна от всичко. Лесно достъпна е и освен, че е разграбена в древността и много хора са написали, че са били там по стените и, все пак е добре запазена. На дървото до нея има табела за римски път.
Голямата гробница през пролетта
И преди съм се пробвала да проследя пътеката, която върви под скалата, под скални килии и ниши, но  в един момент се губи сред лиани и гъста разстителност дори и през зимата. Предполагам, че римският път е същият, който и ние открихме, но това ще е обект на следващо идване дотук. След като разгледахме наоколо се спуснахме по пътеката надолу към стар Пионерски лагер. Той е построен точно под скалите на много красиво място.
Около Голямата гробница през пролетта
Всяка година тук се провежда местен фолклорен фестивал, затова мястото се поддържа сравнително запазено. Тревата е окосена и бунгалата, макар изтърбушени, са все още здрави. Малко хора знаят, че лагерът е построен върху голямо средновековно монашеско гробище, но по онова време едва ли подобни факти са били пречка за строеж. Та от лагера имаше два варианта за прибиране - по обратния път или по шосето. Ние избрахме шосето, защото вече се смрачаваше и оставаха няколко часа преди да отпразнуваме Нова година.
КАК ДА СТИГНЕТЕ: За Мадарския конник няма смисъл да обяснявам, затова ако решите да посетите "Сухия водопад", пещерите покрай него, крепостта и конника може да тръгнете по Мадарска еко пътека с червено-бяла маркровка, която започва от шосето, малко след музея. Ако решите да направите нашата разходка, след изчезването на маркировката се придържайте възможно най близо до края на скалите (да са ви отляво). Ако искате да посетите Местност "Кирика", , след Каспичан карайте в посока Мадара и се оглеждате за табела за хотел "Кирика" и после за табелата за Лагера. Там може да оставите автомобила и да разгледате всичко за около час. Приятна разходка!

1 коментар: