Пробитият камък до село Равна

Може би всеки, който е пътувал с влак от Варна към София и е гледал от време на време през прозореца, е забелязал близо до гара Провадия едно белеещо се възвишение, на чийто връх е кацнало уникално скално образувание с дупка в него. Още от малка, когато пътувах и наближавахме това място, нямах търпение да го огледам за няколко секунди преди влакът да го е отминал. Все ми се ходеше там, много исках да се изкача на върха му, защото ми се струваше доста интересно и притегателно място. И бях права.

В началото на тази година най-накрая желанието ми се изпълни и съвсем спокойно мога да кажа, че Пробитият камък си струваше чакането толкова години. И така, в един сравнително топъл мартенски ден, скромната ни групичка потегли в посока Провадия. Тъй като един от трима ни вече беше ходил там, не беше необходимо да гледаме на картата по кой път да минем. Спряхме колата в подножието на Пробития камък и тръгнахме по пътечката, отвеждаща догоре. За около 25 минути се изкачихме, накрая беше малко зор, но гледката от върха беше страхотна.

 Когато стигнахме горе, първоначалната ми представа за дупката в плоската скала се промени. Тя се оказа не кръгла и малка, както ми изглеждаше отдолу, а голяма, добре оформена скална стая.Самият и таван беше от две части, разделени с каменна преграда под прав ъгъл. За съжаление не можахме да се доберем до скалната стая, въпреки че имаше нещо като стъпала, отвеждащи догоре. Личаха и някакви символи, изсечени в дупката, но бяха много неясни. Другото култово съоражение, принадлежащо към Куклата (това е едно от имената на Пробития камък, с което местните хора го назовават), представляваше нещо като скален олтар с издълбани в него жлеб и няколко малки кръгли ямички.

Намира се върху тази част от скалата, която е по-ниска и е почти отделена от трапецовидната скала с дупката в нея. Историците свързват мястото с идването на хан Аспарух, дори наричат скалната стая Тронът на Тангра. Дали е така не е ясно, със сигурност обаче преди това мястото е използвано от траките като култов соларен център и древна обсерватория. При равноденствието, при изгрев, слънцето огрява дупката в скалния феномен, ориентиран север-юг.

 Докато се наслаждавахме на открилата се панорама отвисоко, се заговорихме с една жена, която беше единственият посетител там, освен нас. Тя не идваше за първи път и ни разказа, че мястото има силна енергия, която влияе положително срещу главоболие и отпадналост (както се говори за повечето тракийски култови комплекси). Явно и беше едно от любимите дестинации, дори беше донесла ябълка, която да остави като дар на каменния олтар. Та тази приятна жена ни просвети и по още няколко въпроса, свързани с района. Показа ни един почти незабележим насип, наподобяващ могила, в ниското в дясно от изоставената сграда. Това били руините на раннохристиянски манастирски комплекс. При разкопки открили изключително ценни артефакти, които се пазят в Провадийския музей. До насипа има и път, който е предвиден за туристи, но по някаква причина обектът не е реставриран, а вместо това е засипан с пръст и за момента напълно забравен.

Тъкмо се разприказвахме, когато задуха доста силен вятър и както жената се изрази "мястото вече ни гони", така че ние решихме да поемем надолу обратно към асвалтовия път.
 Ако решите да предприемете изкачване по сипея чак догоре, е хубаво да знаете, че е доста стръмно (някои хора го сравняват по трудност с изкачването на връх Вихрен) и понякога хлъзгаво. Не е особено трудно, но трябва да се внимава.

Цялата разходка отнема около 2 часа, така че може да си предвидите и още нещо в програмата. Ще ви е малко трудно, понеже около Провадия е осеяно с природни и исторически забележителности, но каквото и да изберете, няма да сгрешите.

КАК ДА СТГНЕТЕ: Ако сте с кола, минавате през град Провадия (идвайки от Магистралата), след това завивате надясно, после наляво и търсите табела за село Златина. Минавате през него, минавате и през следващото село Венчан и няколко километра след селото ще стигнете до скалния феномен. Там има и указателна табела. Ако сте с влак, трябва са слезете на гара Равна, която също е в непосредствена близост до мястото.
 Приятна разходка!

Долината на Залмоксис

Свикнали сме да свързваме Дунавската равнина с безкрайни обработваеми площи, които изчезват в хоризонта. На места, обаче тези плодородни земи са в съчетание с доста по-разчупен релеф, който не се вписва в обичайните ни представи за Житницата на България. Освен че са красиви и интригуващи, тайните красоти на Дунавската равнина пазят в себе си много история, до която все още можем да се доближим.
 Едно такова място е каньонът на отдавна пресъхналата река Табан. Тя извира от Самоиловските височини и след Каолиново напълно губи водите си. Тя не е единствената такава река в Добруджа. Идентичен е и случаят на Суха река, която изчезва в земята  малко след извора си в село Изгрев. Двете реки са текли до преди около 100 години като са издълбали в сарматските варовици изключително живописни каньони, осеяни със скални венци, пещери, възвишения и причудливи скални форми. Сега  по речните им корита изобилстват ниви от слънчогледи и други култури.
 И така, за Суха река ще разкажа друг път, тъй като нейната история е достатъчно интересна, за да бъде самостоятелна. Също толква интригуваща е и историята на река Табан (Малък Канагьол), за която е днешният разказ.

По-конкретно ни привлече голям тракийски скален комплекс, разположен в каньона около селата Стрелково, Поп Русаново, Васил Левски и Кутловица (област Силистра). Преди повече от 20 години археолози откриват тук култови ями и площадки, олтари, изсичания, подземни галерии и пещери, които свързват с тракийското племе гети. Най-значимата група от комплекса се намира до село Стрелково и е известна като Свещенната долина на Залмоксис.

Наречена е така по името на гетския бог-жрец Залмоксис (Салмоксис), за когото има много сведения от древността. Историята разказва, че той е бил роб на Питагор на остров Самос (преди около 2500 години). По-късно забогатял и откупил свободата си и известно време пътувал из Египет като събирал знания и изучавал техните тайнства и ритуали за безсмъртие. След странстването си се прибрал в родната си земя, където показал изтънченост и изключителни познания и създал своя зала, в която посрещал видните гети.

Там той ги учел, че нито той, нито те и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат на по-добро място, където ще тънат в охолство. В същото време наредил да му направят подземно жилище, в което го спуснали с въже и прекарал там в осамотение три години. На четвъртата година той излязъл от изолацията си и  така успял да накара  гетите да повярват, че е безсмъртен. Така се превърнал в техен бог, жрец, цар, лечител и мъдрец. За ритуалите на гетите и ученията свързани със Залмоксис също има запазени сведения. Те са правили както животински, така и човешки жертвоприношения, тъй като са вярвали в безсмъртието и не са се страхували от смъртта. Част от жестоките ритуали са се извършвали на запазените и до днес скални олтари и площадки.
 И така, няма да изпадам в повече подробности от историята а ще разкажа, за това, което ние видяхме от разходката си до там.
 Мястото е лесно достъпно дори и с автобус. Намира се само на няколко километра след село Стрелково.

След като преминахме през селото, пейзажът се промени и от равнините не остана и следа. Озовахме се в лабиринт от скални венци, разлистени гори и долини. Скоро достигнахме и до Баджалията (така наричат най-голямата и значима скална кухина в комплекса). Там паркирахме колата на голяма равна поляна и веднага се изкачихме над "пещерата", където от скалите се разкриваше гледка към цялата речна долина и околните скални венци. Тук отгоре се намираше и каменният процеп, през който се предполага, че са спуснали Залмоксис за три години. След обстоен оглед на скалите отогре, се спуснахме отново по  пътечката, този път към Баджалията. Не мога да я определя точно като пещера, понеже не е особено дълбока, но пък входът и е доста внушителен. До нея се достига презскален тунел с няколко прозореца. Толкова за нея, за да остане и елементът на изненадата, за тези, които не са ходили все още.

На поляната пред Баджалията има голям отронен скален къс. След допълнителна човешка обработка в част от него е оформен трон, който отново се свързва с бога-жрец на гетите. След като постояхме на трона, като едни истински туристи, се запътихме към весела групичка хора, на които им предстоеше да си хапнат пържоли на жар. Решихме да ги разпитаме на къде да поемем и те ни упътиха към отсрещния скален венец. Съвсем наблизо, точно срещу "пещерата", зад голямата поляна, се заизкачвахме до друго интересно култово място. Тук най-впечетляващото беше изравнена скална площадка с голям добре оформен жлеб. На това място са извършвали жертвоприношенията, за които стана въпрос по-горе. Гетите са имали особен ритуал, свързан с култа към Залмоксис. На всеки пет години избирали по един пратеник с искания и въпроси към техния бог. За целта хвърляли избранника от скала върху три наострени копия.

Ако той умирал веднага, това било добър знак и означавало, че Залмоксис бил благосклонен към гетите. Ако обаче избранникът не успеел да се наниже на копията и оживеел, вината падала изцяло върху него и се избирал нов пратеник. Мястото, на което бяхме, изглеждаше доста подходящо за този ритуал. Около скалната площадка имаше и други култови съоражения, чието предназначение не ни беше особено ясно. И така, след известно време, прекарано и на това място, се върнахме до изходната точка - поляната и хванахме една чакълена пътечка. Ако бяхме по-упорити сигурно щеше да ни отведе до друго мистично място (а такива в района има много), но и денят вече си отиваше и решихме да се върнем и да оставим пътечката за следващия път. С това нашата разходка  в Долината на Залмоксис приключи и даде началото на разходка до Варна на няколко кърлежа.

КАК ДА СТИГНЕТЕ:  Отбивката за село Стрелково се намира на около 30 километра разстояние от Силистра по пътя Варна - Добрич - Силистра. Отбивате се към селото, минавате през него без да се отклонявате и няколко километра след табелата за край на Стрелково, пътят сам ще ви отведе до Баджалията. От там разстоянията пеша са буквално минимални.

 Светилището е оборудвано с метални стълби, парапети и указателни табели. Единственото по-трудно място е скалният тунел, през който се преминава,  за да се достигне до Баджалията, ако изобщо би могло да се нарече трудно.   Има пейки и беседка за отдих. Мястото е подходящо и за пикник.

Приятна разходка!