Може би всеки, който е пътувал с влак от Варна към София и е гледал от време на време през прозореца, е забелязал близо до гара Провадия едно белеещо се възвишение, на чийто връх е кацнало уникално скално образувание с дупка в него. Още от малка, когато пътувах и наближавахме това място, нямах търпение да го огледам за няколко секунди преди влакът да го е отминал. Все ми се ходеше там, много исках да се изкача на върха му, защото ми се струваше доста интересно и притегателно място. И бях права.
В началото на тази година най-накрая желанието ми се изпълни и съвсем спокойно мога да кажа, че Пробитият камък си струваше чакането толкова години. И така, в един сравнително топъл мартенски ден, скромната ни групичка потегли в посока Провадия. Тъй като един от трима ни вече беше ходил там, не беше необходимо да гледаме на картата по кой път да минем. Спряхме колата в подножието на Пробития камък и тръгнахме по пътечката, отвеждаща догоре. За около 25 минути се изкачихме, накрая беше малко зор, но гледката от върха беше страхотна.
Когато стигнахме горе, първоначалната ми представа за дупката в плоската скала се промени. Тя се оказа не кръгла и малка, както ми изглеждаше отдолу, а голяма, добре оформена скална стая.Самият и таван беше от две части, разделени с каменна преграда под прав ъгъл. За съжаление не можахме да се доберем до скалната стая, въпреки че имаше нещо като стъпала, отвеждащи догоре. Личаха и някакви символи, изсечени в дупката, но бяха много неясни. Другото култово съоражение, принадлежащо към Куклата (това е едно от имената на Пробития камък, с което местните хора го назовават), представляваше нещо като скален олтар с издълбани в него жлеб и няколко малки кръгли ямички.
Намира се върху тази част от скалата, която е по-ниска и е почти отделена от трапецовидната скала с дупката в нея. Историците свързват мястото с идването на хан Аспарух, дори наричат скалната стая Тронът на Тангра. Дали е така не е ясно, със сигурност обаче преди това мястото е използвано от траките като култов соларен център и древна обсерватория. При равноденствието, при изгрев, слънцето огрява дупката в скалния феномен, ориентиран север-юг.
Докато се наслаждавахме на открилата се панорама отвисоко, се заговорихме с една жена, която беше единственият посетител там, освен нас. Тя не идваше за първи път и ни разказа, че мястото има силна енергия, която влияе положително срещу главоболие и отпадналост (както се говори за повечето тракийски култови комплекси). Явно и беше едно от любимите дестинации, дори беше донесла ябълка, която да остави като дар на каменния олтар. Та тази приятна жена ни просвети и по още няколко въпроса, свързани с района. Показа ни един почти незабележим насип, наподобяващ могила, в ниското в дясно от изоставената сграда. Това били руините на раннохристиянски манастирски комплекс. При разкопки открили изключително ценни артефакти, които се пазят в Провадийския музей. До насипа има и път, който е предвиден за туристи, но по някаква причина обектът не е реставриран, а вместо това е засипан с пръст и за момента напълно забравен.
Тъкмо се разприказвахме, когато задуха доста силен вятър и както жената се изрази "мястото вече ни гони", така че ние решихме да поемем надолу обратно към асвалтовия път.
Ако решите да предприемете изкачване по сипея чак догоре, е хубаво да знаете, че е доста стръмно (някои хора го сравняват по трудност с изкачването на връх Вихрен) и понякога хлъзгаво. Не е особено трудно, но трябва да се внимава.
Цялата разходка отнема около 2 часа, така че може да си предвидите и още нещо в програмата. Ще ви е малко трудно, понеже около Провадия е осеяно с природни и исторически забележителности, но каквото и да изберете, няма да сгрешите.
КАК ДА СТГНЕТЕ: Ако сте с кола, минавате през град Провадия (идвайки от Магистралата), след това завивате надясно, после наляво и търсите табела за село Златина. Минавате през него, минавате и през следващото село Венчан и няколко километра след селото ще стигнете до скалния феномен. Там има и указателна табела. Ако сте с влак, трябва са слезете на гара Равна, която също е в непосредствена близост до мястото.
Приятна разходка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар