Водопад Боров камък

   Врачанска област е едно от любимите ми места, когато стане дума за пътешествия. Почти винаги я включвам в маршрута на екскурзиите си и всеки път намирам ново за мен интересно, красиво и необикновено кътче. За всеки има по нещо - пещери, водопади, красиви гори, скли, канъони, архитектурни, археологически и културни забележителности и какво ли още не.
    Тази есен отново се озовах близо до Враца, за да посетя водопад Боров камък.  Октомври се оказа доста дъждовен и се надявах на пълноводен и  бучащ водопад. Никой от дружинката ни не беше ходил до сега, така че прочетохме на бързо в интернет от къде започва екопътеката и потеглихме. 

  Минахме през село Згориград и малко след него на един голям десен завой (където е достатъчно широко, за да се паркира)от лявата страна се видя голяма информационна табела. Тя указва началото на екопътеката. Преходът от табелата до водопада е около час и половина. В началото, преди да навлезем напълно  в гората, от лявата страна на пътеката се виждаха разрушителните последици от голямо наводнение през 1966г година, когато се къса стената на  хвостохранилището на мина "Плакалница" и стотици хора от Згориград и крайните квартали на Враца загиват. Почти 50 години по-късно пясъците и останките от водонапорни кули все още напомнят за трагедията. Малко след това тъжно и зловещо място екопътеката навлезе в гората и пейзажът около нас се промени. Преобладаваха жълтият и кафевият цвят, навсякъде по земята имаше паднали листа, а под и окло тях непохватно се размърдваха дъждовници.        

Бяха толкова много, че се налагаше постоянно да си гледаме в краката, за да не настъпим някой от тях. Движихме се  около коритото на река Лева като няколко пъти преминавахме ту от едната, ту от другата и страна, по дървени мостчета. На няколко места имаше различни информационни табели, както и беседка с огнище до един от първите водоскоци на реката, които видяхме. Колкото повече вървяхме, толкова по-интересна и динамична ставаше екопътеката. Мостчетата се сменяха със стълби, в повечето случаи - отвесни. Понеже през цялото време росеше, всичко беше доста хлъзгаво (особено дървените стълби) и на моменти правихме по някое забавно движение - я  с ръка, я  с крак, за да запазим равновесие. Най-вероятно не бяхме избрали най-подходящото време за този преход, но определено си имаше своя чар. Есента, мъглата и дъждът допринесоха за един по-различен и доста интересен облик на екопътеката. И така, минавайки през разнообразни и добре направени дървени стълби, платформи, мостове и стръмни горси пътечки, преодоляхме денивелация от около 600 м и пред нас в мъглата се разкри 60-метровият Боров камк. Изключително внушителен, макар и доста маловоден (за наше съжаление). Постояхме малко така, за да се полюбуваме на магичния му вид, леко прикрит зад вдигащата се мъгла.          После всеки по своя собствена пътечка (по отъпкани вече пътеки или направо през реката), стигна до основата на водопада. Отвесната скала, от която водите на река Лева падат, в основата си образува нещо като естествен свод, по който спокоино може да се придвижва човек. Под една част  от скалата, където сводът е по-широк има маса и пейки. Починахме си, хапнахме и направихме малко снимки преди отново мъглата да се спусне. От тук имахме два варианта: да се върнем по обратния път или да продължим нагоре по екопътеката, изкачвайки се над водопада. Времето се влошаваше и със съжаление поехме по обратния път, но само за да се върнем отново, на пролет, когато водопадът ще бъде в цялата си прелест.

   Ако бяхме продължили по пътеката нагоре, стълба в скалите щеше  да ни отведе над водопада, от където при ясно време се виждат част от къщите в Згориград и част от прохода Вратцата. От голямата поляна над водопада има друга пътека, която по друг маршрут отвежда до Згориград, но не е добре трасирана и маркирана. От поляната за около 30 - 40 минути може да се стигне и до хижа Пършевица, близо до която извира река Лева.                         

КАК ДА СТИГНЕТЕ: Началото на екопътеката не е трудно за намиране. Ако идвате от  Враца в самия град има пътни табели за пещера Леденика и(или) село Згориград. Поемайки по този път, минавате през прохода Вратцата, където пътят се разклонява. Хващате левия разклон за Згориград, преминавате през цялото село и около 2 км след селото асфалтовият път прави голям десен завой. В края назавоя от лявата страна ще забележите голяма указателна табела, от където и започва екопътеката. Преходът до водопада е около 1,30ч., а до хижа Пършевица още около 40 мин. Пожелавам на всички приятна разходка!